Начало
Тодорка Александрова
Тодорка Александрова

Тодорка Александрова

За любимата ми г-ца Горчева

Отдавна искам да напиша няколко реда от сърце и да и ги подаря, пак така от сърце. Да и се обясня в любов, отново, след толкова години! Някои неща никога не се променят!

Още си спомням времето, когато беше дружинна ръководителка, а аз в трети клас. Винаги толкова мила, топла, слънчева и усмихната. Когато разбрах, че именно тя ще бъде първата ни класна, бях невероятно щастлива и чаках с нетърпение да започнем четвърти клас. За мен времето, прекарано в 66-то училище, е незабравимо и изпълнено с много топли спомени именно заради нея, любимата ми г-ца Горчева. За мен най-прекрасното в нея беше, че беше винаги жива, естествена и земна. Тя ни обичаше от сърце и никога не се колебаеше да го показва, прегръщаше ни и ни го казваше. Много е хубаво да те гушне любимата ти учителка! Още си спомням чувството…

Тогава бяхме деца, в една от най-трудните възрасти. Никога няма да забравя как тя беше единственият близък човек до мен, когато внезапно трябваше да порасна сама на един от морските лагери, организирани от училище. Тогава за мен тя беше всичко и никога нямаше да се справя без нея! Благодарение на нея за мен това сега е просто мил спомен, а тя е един невероятно близък човек в сърцето ми.

Детската ми мечта винаги е била да стана учителка. Исках да стана учител, като комбинирам в себе си всички прекрасни качества на моите невероятни и прекрасни учители. Щастлива съм, че мечтата ми се сбъдна и в момента работя като доцент в един от най-добрите частни университети в Токио, университета Васеда. Но още по-щастлива съм, че всеки ден прилагам най-ценните неща, на които ме е научила Албена. А те са да бъда човек и да обичам! Да показвам обичта си! И аз сега много си обичам “моите деца” (моите студенти), така както Албена ни наричаше едно време. Обичам ги, показвам им го и очаквам с нетърпение всяка лекция с тях, точно както правеше тя. До ден днешен почти не съм срещала преподаватели, които могат да бъдат толкова истински, естествени, топли и обичащи към учениците и студентите си, както нея. И винаги ми е много тъжно, защото знам колко е хубаво, сега вече и от двете страни! А обичта е над всичко, както казва тя!

Дълго време нямах никакъв контакт с нея. Но никога не съм спряла да се сещам за нея! Никога! А от както дойдох в Япония и се доближавах до мечтата си да преподавам все по-често и често ми се искаше да я намеря. Благодарение на Фейсбук успях да я открия. По принцип не съм голям любител на социалните мрежи, но има няколко прекрасни неща в живота ми, които са се случили благодарение на тях. И едното е да открия Албена! Да я имам отново по-достъпно в живота си! Да и кажа колко много я обичам! А тя е същата, както тогава, топла, прекрасна, жива, пълна с любов! Очаквам с нетърпение да се видим скоро и да я гушна силно, както едно време!

Благодаря ти за всичко, мила Албенче! Без теб нямаше да бъда това, което съм и нямаше да бъда там, където съм! А и светът нямаше да бъде толкова хубав!

Обичам те!

Тоти

1 коментар

  • Десислава Брайкова казва:

    Прекрасно и много вярно, защото Албена дарява с всичко това дори и хората, които са я виждали само веднъж. Но усещането за топлота, сърдечност и искрено доброжелателство е неповторимо, когато общуваш с нея.

Вашият отговор на Десислава Брайкова Отказ

*

*